Медведев заплаши Литва с изчезване от картата заради ядрената поправка

🇷🇺☢️🇱🇹 Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, отправи нова заплаха, според която Литва „ще изчезне от картата на света“, ако вземе решението да допусне ядрено оръжие на своя територия. Изказването беше направено по време на работна визита на 11 септември в Северозападния федерален окръг; същия ден Медведев го публикува и в канала си в MAX, руския държавен месинджър. Съобщи го РИА „Новости“.

Медведев обвърза заплахата с предсказание, че съюзниците на Литва в НАТО няма да реагират. За член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана, той предположи: „Ако бъде приложен, това е глобална катастрофа, планетарна. Те не са глупаци. Но Литва ще изчезне от картата на света.“ След което продължи: „За тях никой няма да се застъпи. Дори там да остане изпепелена земя, никакви други държави няма да воюват за тях.“

Същия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков произнесе по Първи канал по-тясната и по-обвързваща формулировка. Ако в Литва бъде разположено ядрено оръжие, насочено срещу Русия, „територията на тази страна също ще бъде под прицела на нашето ядрено оръжие“, каза той и определи такава стъпка на Вилнюс като сериозна ескалация. За разлика от фигурата на Медведев, това е позиция, която описва конкретно действие и обвързва държавата с него.

Вечерта на 11 септември дойде и трета версия. Президентът Владимир Путин заяви, че Русия „не заплашва европейските страни“ и че няма налице основания за военен конфликт срещу Европа – уверение, стеснено от самия него едва няколко изречения по-късно с изричното предупреждение, че евентуално разполагане на европейски военни сили в Украйна би било равносилно на „война с Русия“.

Конкретният пвоод за тези изказвания е конституционен, а не военен. На 9 септември 2026 г. Комитетът по право и правораздаване на Сейма подкрепи със 7 гласа „за“ и 2 „против“ изваждането на ядрената забрана от Конституцията на Република Литва. Срещу предложението гласуваха Игнас Вегеле от смесената група депутати и Раймондас Шукис от „Зора над Нямунас“; Шукис настоя консултативен референдум и изрични правила за това кой ще взема решението за разполагане.

Член 137 от Конституцията на Литва гласи, че на територията на страната не може да има оръжия за масово унищожение и военни бази на чужди държави. Изменението засяга само първата половина от изречението: ограничението за чужди военни бази остава непокътнато. Разликата има практическо значение: запазената забрана за бази стеснява онова, което Вилнюс изобщо може да предложи на съюзниците си.

Аргументът на председателя на литовския парламент Юозас Олекас се отнася до контекста, в който текстът се е родил. Конституцията е приета на референдум, проведен на 25 октомври 1992 г. Тогава Литва все още е домакин на руски войски, последните от които напуснаха страната на 31 август 1993 г. Забраната, изтъква Олекас, не отговаря на текущата геополитическа реалност, а възпирането и особено ядреното такова днес е условие за мира.

Вторият довод на Олекас се отнася до отношенията в рамките на НАТО. Докато забраната е активна, Литва си затваря сама врата, която останалите съюзници държат отворена, и това я поставя в особено положение в рамките на Алианса. Противниците на идеята обаче спорят не дотолкова за самата полза от възпирането, а по-скоро за начина, по който клаузата следва да бъде премахната. Конституцията е приета от гражданите на референдум, а поправката минава единствено през парламента, и точно оттам идва искането на Шукис – провеждане на консултативно допитване, преди текстът да бъде подложен на промени. Спорът касае преди всичко кой има право да свали ограничение, наложено от директен вот.

Процедурата тръгна рано през лятото. На 7 юли Сеймът одобри на първо четене изваждането на клаузата с 89 гласа „за“, 11 „против“ и 6 „въздържали се“. Инициативата беше внесена от 50 депутати от почти всички групи в парламента, а сред подписалите нямаше нито един от „Зора над Нямунас“. Есенната сесия започна на 10 септември, а Сеймът планира същинското гласуване за зимата.

Тук стои и цифрата, която решава изхода. За промяна на Конституцията са нужни най-малко 94 гласа от 141, при това два пъти, с 3 месеца между двете гласувания. Мнозинството от юли от 89 е под този праг, макар че тогава той не се е прилагал. Олекас вече допусна, че есенната сесия ще се наложи да бъде удължена до 13 януари 2027 г. за сместване на разписание.

Предметът на подобно решение е по-тесен от мащабите на потенциална заплаха. Нито НАТО, нито САЩ са обявявали конкретно намерение за разполагането на ядрено оръжие в Литва, а срокове за такова решение никога не са поставяни в официални разговори. Вносителите на поправката подчертават, че премахването на клаузата няма да доведе автоматично до разполагане на каквото и да е ядрено оръжие, а единствено ще свали забраната, която към настоящия момент прави съгласието на Вилнюс чисто юридически невъзможно. Медведев и Песков реагират тъкмо на отпадането на едно правно препятствие, не на пристигнало оръжие.

Ядреният разговор във Вилнюс не започва с приемането на изменение в текста на Конституцията. На 2 юни министърът на отбраната Робертас Каунас потвърди, че страната е активен участник в дискусии, посветени на евентуално бъдещо укрепване на американския ядрен арсенал и разширяването му към още европейски държави-членки на НАТО. Поводът беше публикация на Financial Times, според която Вашингтон обмисля да надхвърли настоящите шест страни, които приемат такива способности, включително чрез разгръщане на допълнителни самолети с двойно предназначение. „Дискусии наистина се водят“, призна Каунас в брифинг за пресата в кулоарите на Сейма и добави, че Литва определено не стои настрана, но отказа подробности с позоваване на класифицирания характер на разговора. По-късно министърът очерта много ясно границата: в мирно време разполагането на оръжия за масово унищожение не подлежи на дискусия, а такива варианти биха били уместни едва при криза или война.

Пред Литва стоят два различни източника на този вид способности и предложеното изменение обслужва и двата. Единият е този на САЩ, описан от Financial Times. Другият се отвори през март 2026 г. с обявлението, направено от френския президент Еманюел Макрон, в което той формулира т.нар. доктрина на изнесеното възпиране: Франция ще увеличи броя на своите ядрени бойни глави, спира да обявява размера на арсенала си от ядрено оръжие и ще допуска базиране на свое ядрено оръжие зад граница. Германия, Белгия и Полша заявиха готовност да участват и да поемат част от разходите. Общият двигател е един и той е американски по произход – сериозните опасения за това докъде се простират ангажиментите на САЩ с Доналд Тръмп за президент начело на Белия дом е именно причината европейските столици да търсят алтернативна опора.

Регионалната картина преди възникване на спора обяснява защо литовските политици възприемат заплаха като тази за вече изпълнена. Русия започна да прехвърля тактическо ядрено оръжие в Беларус през 2023 г. По-късно на 30 декември 2025 г. руското министерство на отбраната публикува видео, на което се виждат мобилни пускови установки за балистичните ракети със среден обсег „Орешник“ в непотвърдена гориста местност на територията на Беларус. Джефри Луис и група изследователи от колежа Мидълбъри, Върмонт, установиха точните координати на площадката при бивше летище Кричев-6 в Могильовска област, на около 5 км от границата с Руската федерация, и оцениха по сателитни снимки, че тя побира дивизион от две-три пускови установки, т.е. е почти сигурно, че съществуват и други площадки. Литва граничи както с Беларус, така и с Калининградска област.

Литовската реакция на поредните руски заплахи дойде на 12 септември, придвижвайки се по единна линия. Лауринас Кашчюнас от Съюз на Отечеството, заместник-председател на Комитет по национална сигурност и отбрана на Република Литва, описа изявлението на Песков като своеобразен инструмент за политически и психологически натиск. „Цялото НАТО е мишена на Руската федерация“, категоричен е той, а конкретният текст от конституцията няма как сам по себе си да промени този статут. Кашчюнас настоя Литва да получи достъп до цялата система за възпиране на НАТО, включително ядрения чадър, с обяснението, че руснаците не нападат силните. Дайнюс Гайжаускас от управляващата коалиция изтъкна, че Литва е държава от ядрен алианс още с присъединяването си към НАТО, но без собствено оръжие, и предупреди, че без съответната инфраструктура страната рискува да остане най-слабото звено на пакта. От своя страна Ремигиюс Мотузас от Социалдемократическата партия сравни натиска с предупреждения, които в миналото бяха отправени по адрес на Финландия и Швеция, и препоръча Вилнюс просто да ги подмине.

Разпределението на трите руски изявления в рамките на едно денонощие в никакъв случай не е случайно и всяко от тях е предназначено да покрива различна аудитория. Песков заема позицията, която е технически защитима и обвързва държавата: насочено оръжие получава ответно насочване, което е стандартна логика на ядреното планиране и не съдържа обещание за нападение. Медведев произнася максималната формула, която не обвързва никого – Съветът за сигурност не командва войски, а каналът в MAX не е дипломатическа нота. Путин отрича съществуването на заплахата като такава, с което връща разговора към наложения език на комуникация от страна на Москва с на практика всички западноевропейски столици.

Носеща теза в изказването на Медведев не е заплахата от унищожение, а хипотетичния отказ от прилагане на член 5 за правото на колективна самоотбрана. Тя не е насочена към Вилнюс, където я отхвърлят еднакво както управляващи, така и опозиция, а към обществата, чиито правителства ще решават дали да гарантират отбраната на Прибалтика. Конкретният избор на изразни средства, описващи изпепелената земя, за която е невъзможно да се воюва, е насочена именно натам.

Срещу този прочит стои по-простото обяснение, че от няколко години насам Медведев е възприел този тон в изказванията на практика по всеки един повод. На 13 август 2026 г. със слизането на Путин на о-в Итуруп, част от южната група на Курилските острови, той обеща „чудовищни последици“ на всеки, който не приема архипелага за суверенна руска територия. Регистърът му на практика не е променян от години и затова сам по себе си не казва нищо съществено. Постоянството на Медведев обаче не обяснява защо говорителят на Кремъл и президентът се произнасят по същата тема в същото денонощие, всеки в собствения си регистър.

Зеленски: Китай отправи „остър и недвусмислен“ ултиматум към Русия срещу използването на ядрено оръжие

🇺🇦🇨🇳 Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Китай за първи път е отговорил „остро и недвусмислено“ на руската реторика във връзка с възможното използване на ядрено оръжие срещу Украйна.

В отговор на въпрос на Радио НВ Зеленски сподели, че няколко европейски лидери са го информирали за наскоро проведени разговори с китайски представители, които ясно са заявили, че Пекин е против всякаква употреба на ядрени оръжия.

„Няколко европейски лидери ми споделиха, че са разговаряли с представители на Китай. По техните думи, Китай е реагирал изключително сериозно, остро и недвусмислено на твърденията в руските медии за възможно използване на ядрено оръжие“, каза Зеленски.

„Струва ми се, че това е първият път, в който Пекин реагира толкова ясно и категорично“, добави той и разкри, че китайските представители са поставили това, което европейските лидери определят като ултиматум, отхвърлящ каквито и да било дискусии за ядрена ескалация.

„Както ми предадоха европейските лидери, китайската страна е заявила под формата на ултиматум, че не може да има никакви разговори за използване на ядрено оръжие“, посочи Зеленски.

Украинският президент отбеляза, че Темата за Китай е била сред обсъжданите въпроси по време на срещата му с президента на САЩ Доналд Тръмп в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Анкара, наред с войните в Украйна и Близкия изток.

„С президента Тръмп обсъдихме Китай, ролята му в тази война, неговото участие или потенциално участие, както и неговите възможности. Но с цялото ми уважение, бих искал детайлите от този конкретен разговор да останат само между мен и американския президент“, каза той.

По думите на Зеленски, по време на двустранните срещи на върха няколко европейски лидери също са повдигнали въпроса за потенциалната роля на Китай в подпомагането на прекратяването на войната.

Изявленията му идват след поредица от шумни призиви в Русия за ядрена ескалация. В началото на юни бившият президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви, че ядреният апокалипсис е „реалистично възможен“, възобновявайки ядрената реторика на Кремъл на фона на продължаващата война на Москва срещу Украйна.

„Често ме упрекват, че използвам остра реторика и говоря за ядрен апокалипсис, но за съжаление той е реалистично възможен“, заяви Медведев по време на руския федерален образователен маратон „Знание“.

Медведев подчерта, че подобни сценарии не могат да бъдат изключени и изтъкна, че Русия трябва да остане подготвена за тях. „Именно затова страната ни разполага с триада от стратегически ядрени сили, която се поддържа в изправно състояние“, каза той.

Тези изказвания бяха поредните от серия ядрени заплахи, отправени от Медведев, откакто Москва започна пълномащабната си война срещу Украйна през февруари 2022 г. Той многократно е обвинявал западните държави, че ескалират риска от директна конфронтация, като доставят оръжие на Киев.

Бившият американски посланик в Украйна Стивън Пайфър заяви по-рано пред Kyiv Post, че реториката на Медведев не бива да се разглежда като официална политика на Кремъл, осмивайки многократните ядрени заплахи на бившия руски лидер.

„Бившият президент Медведев казва много неща, които, честно казано, са на границата на безумието или направо са лудост“, каза Пайфър и допълни още, че Москва често използва ядрените заплахи като тактика за сплашване, целяща да отслаби западната и европейската подкрепа за Украйна.

По-късно, на 9 юни, член на Законодателното събрание на Санкт Петербург публично предложи употребата на ядрено оръжие срещу Украйна с аргумента, че т.нар. „специална военна операция“ не протича по план.

На 21 юни руският олигарх Константин Малофеев призова военните да нанесат ядрени удари по „терминали, фиброоптични кабели в Атлантическия океан и с шрапнелни ракети в космоса“, за да прекъсне възможностите на Украйна за командване и контрол.

Руските ястреби искат ескалация. Имат ли лост над Путин?.

🇷🇺🔥 Пламъците, обхванали Московската рафинерия преди седмица, изпепелиха не само преработващи мощности и резервоари с петрол, но и нещо далеч по-опасно за Кремъл – натрупаното недоволство във военно-патриотичния лагер, чийто гняв този път е насочен не само към Киев, но все по-отчетливо и към ръководството в Кремъл.

Двете последователни украински атаки в рамките на седмица, които извадиха от строя стратегическия завод в покрайнините на Москва, заедно с ударите срещу Санкт Петербург и окупирания Крим, окончателно заличиха илюзията, че пълномащабната война може да остане далеч от Москва и да не засяга ежедневието на нейните жители. Реакцията, описана днес в публикация на Ройтерс, е показателна: десетки националисти-коментатори, идеолози и публични фигури настояват президента Владимир Путин да прекрати всякакви разговори със САЩ и да премине към открита ескалация.

Списъкът с исканията им е дълъг и до болка познат. Пълна мобилизация на икономиката и обществото. Сриване на правителствения квартал в Киев. Физическото ликвидиране на президента Володимир Зеленски. Нанасяне на удари по европейски предприятия, които произвеждат дронове за Украйна. А при необходимост – и употреба на тактическо ядрено оръжие. Подобни призиви бяха правени още в първите седмици на войната, но никога досега те не са звучали толкова ясно и отчетливо. Именно това поставя на дневен ред въпроса: кои всъщност са т.нар. „ястреби“ в руската политика и доколко техните позиции оказват влияние върху реалното вземане на решения в Кремъл.

Ударът, който пренесе конфликта в Москва

Според данните, представени в брифинга на Министерство на отбраната на Руската федерация, ПВО системите са унищожили 555 украински дрона през нощта на 18 юни, близо 180 от които са свалени над Московска област. Ведомството представи тези показатели като доказателство за ефективността на руската отбрана.

По-късно на същия ден ведомството публикува обобщение, според което за последните 24 часа са свалени 992 украински дрона, включително нощната атака и последвалите дневни прехващания. Множество кадри на силите за ПВО и техните усилия за отблъскване на атаката показаха повсеместен хаос, тотална липса на координация и сериозно претоварване, при което отбраната не просто не успя да противодейства на атаката, но и се стигна до попадения на руски ракети в резервоарите на рафинерията и различни жилищни райони. Освен това данните за свалени дронове, докладвани от Министерство на отбраната на Руската федерация, от години изпълняват само политическа функция, но така и не поеха ролята на прецизно военно счетоводство. И колкото по-впечатляващо звучат официално обявените резултати, толкова по-неудобен става въпросът защо въпреки тях стратегическите обекти са в пламъци.

А Московската рафинерия гори сериозно.

Заводът осигурява близо 40% от пазара на горива в Московска област. Според оценки на експерти той няма да възобнови дейност преди края на годината и вероятно ще остане извън експлоатация доста по-дълго, най-вече заради невъзможността за лесна подмяна на оборудването в условията на международни санкции. Въведени са ограничения и забрани за продажбата на бензин в редица региони.

Това е именно онзи вид удари, нанасящи реална болка. Не зрелищен пожар за телевизионните камери, а пробив в логистичната система, поддържаща както функционирането на руската военна машина, така и ежедневието на гражданите. Именно това измества публичната дискусия от фронта към вътрешността на руския лагер.

Най-отчетливо прозвуча изказването на Константин Малофеев – собственик на медийна група „Царград“, който е обект на международни санкции и финансов благодетел на сепаратистки структури в Донбас още през 2014 г.

„Какво още трябва да се случи, преди да започнем да воюваме истински? Война значи победа на всяка цена“, заяви той, като постави под въпрос защо Русия продължава да не използва ядрените арсенали, които според него са натрупани именно за подобни обстоятелства.

В началото на месеца, 3 юни, Малофеев и философът Александър Дугин представиха доклада „Русия 2050“ по време на Икономическия форум в Санкт Петербург. В неговия т.нар. благоприятен сценарий присъстват ядрен удар, анексия на нови украински територии и разпадане на Европейския съюз. Международният форум, който беше замислен като демонстрация на устойчивост и увереност, вместо това разкри нарастващото напрежение между прагматичните технократи и идеологическите ястреби, докато небето над Ленинградска област беше кръстосвано от десетки украински дронове.

Кой всъщност говори от името на войната?

За да се оцени реалната тежест на подобни позиции, е нужно да бъде направено разграничение на различните течения, които често се събират под общото и подвеждащо название „ястреби“. В действителност става дума за поне четири различни групи, чието влияние върху Путин е несравнимо.

Първата са силовиките – ядрото на системата.

Истинската власт в Русия рядко говори шумно. Тя се намира в кабинетите на хора като Николай Патрушев, който дори след формалното си преместване към морската политика през 2024 г. запази директен достъп до Путин и значително неформално влияние върху въпросите на сигурността; Александър Бортников начело на Федерална служба за сигурност (ФСБ); и председателя на Следствения комитет Александър Бастрикин.

Това са хора с твърди убеждения и дълбоко конфронтационен мироглед, но те не действат като телевизионни коментатори. Те не формират заглавията, а решенията. Самият Путин произлиза именно от тази среда и ако се съди по неговите действия, а не по публичния му тон, той остава най-влиятелният ястреб в страната. Тяхната тежест е реална, защото е институционална и почти невидима.

Втората група е т.нар. „партия на войната“ – публичните рупори.

Тук попадат Дмитрий Медведев, бивш президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, който се трансформира от някогашното умерено лице на режима в един от най-агресивните му говорители. Други представители на посочената група са чеченският лидер Рамзан Кадиров; пропагандистът Владимир Соловьов; както и идеологически фигури като Малофеев и Дугин.

Популярният на Запад образ на Дугин като „мозъка на Путин“ е по-скоро мит, отколкото реалност. Този калибър личности са инструмент в ръцете на Кремъл, когато тяхната реторика е полезна, но се дистанцира от тях, когато крайните им позиции започнат да създават неудобства.

Тези хора не определят курса на държавата. Те определят атмосферата около него и изпълняват своята функция да разширяват границите на допустимото, подготвяйки общественото мнение за всяка следваща стъпка.

Третата група са маргинализираните.

Тяхната съдба показва докъде се простират границите на позволеното. Може би най-известният сред тях е Игор Гиркин. Кадрови офицер от руските спецслужби, той ръководи първия въоръжен отряд, който навлиза в Донбас и окупира Славянск през април 2014 г. По-късно заема поста министър на отбраната на т.нар. „Донецка народна република“, преди да бъде изтеглен по-късно същата година. Впоследствие е осъден задочно от нидерландски съд за свалянето на полет MH17 над Източна Украйна, при което загинаха всички 298 души на борда.

От 2024 г. Гиркин излежава 4-годишна присъда в наказателна колония от общ режим №5 в Кировска област – учреждение, използвано често за бивши служители на силовите структури и известно със строгия си режим.

През март 2026 г. друг военен блогър с дългогодишни връзки с Кремъл, който нарече войната „безнадеждна“, а Путин определи за „нелегитимен“, беше изпратен в психиатрична клиника в Санкт Петербург – заведение, често свързвано с практиките на наказателната психиатрия от съветската епоха.

Посланието е пределно ясно: можеш да настояваш за ескалация на войната, но не да насочваш обвиненията си конкретно срещу властта.

Четвъртата група са технократите.

От другата страна стоят икономическите управители – ръководството на Централната банка и финансовият блок на Кремъл. Техните тревоги са свързани с инфлацията, бюджетните разходи, недостига на работна ръка и риска от дефицит на гориво, а не с катастрофалното темпо на руската армия и липсата на нови територии.

Те също разполагат с влияние, но то се намира в различно измерение. Тяхната задача е да определят границите на икономическата устойчивост, а не стратегическите цели на войната. Именно между този прагматичен подход и идеологическите проекции от „Русия 2050“ минава разломът, станал очевиден за всички по време на форума в Санкт Петербург.

Защо най-шумните гласове не държат кормилото

Подредени по този начин, различните центрове на влияние дават ясен отговор на основния въпрос. Системата, изграждана и контролирана от самия Путин в продължение на повече от четвърт век, публичните ястреби не са независим фактор за натиск върху президента. Те са част от неговия инструментариум.

Гръмките изказвания на Медведев, Малофеев и други подобни фигури разширяват границите на допустимото и позволяват на Путин да изглежда умерен, заставайки до хората, настояващи за употреба на тактическо ядрено оръжие и то още утре. Същевременно тази реторика действа като предпазен клапан, насочвайки натрупаното патриотично недоволство към думи и символични жестове, вместо към директно недоволство срещу властта.

Именно поради тази причина Кремъл я търпи такава, каквато е. И именно затова реагира толкова твърдо срещу всеки, който реши да насочи същата енергия към военното командване или към самия президент.

Това обаче не означава, че подобен натиск е без значение. Рискът не е, че ястребите ще поемат управлението, а че постепенно стесняват пространството за политическа маневра на човека, който ги използва.

Когато висши руски служители заявяват, че разговорите с Вашингтон не са донесли резултат и отправят своите обвинения към администрацията на Тръмп, че не е изпълнила договореното на срещата в Аляска през миналата година, те не определят политиката на Кремъл, но повишават цената на всеки бъдещ компромис.

Сигналите за това не закъсняха. Министерство на отбраната публикува адреси на заводи в няколко европейски държави, за които твърди, че произвеждат дронове за украинската армия. Министерството на външните работи обяви началото на „системни удари“ срещу военни цели в Киев. Последваха по-тежки бомбардировки, при една от които беше засегнат и хилядолетен манастир в украинската столица.

Засега самият Путин демонстрира увереност в избрания курс. Пред зрелостници от руските военни академии, той настоя, че въоръжените сили са съвсем близо до превземането на Костянтинивка – част от кампанията за поемане на контрол върху Донбас – твърдение, което украински военни и независими експерти описаха като преувеличено и свързано с нуждата от компенсация на психологическия ефект от украинските дронове в сърцето на Москва.

„Тези, които искат да възстановят нормални отношения с нас, да спрат безкрайния стремеж към стратегическо поражение на Русия, се намират във възход“, заяви Путин „Накрая всичко ще се нареди.“

Това е езикът на държавен ръководител, убеден, че времето продължава да работи в негова полза. На човек, който няма намерение нито да се откаже от ултиматумите си към Украйна, нито да предаде инициативата на собствените си радикали.

Истинският въпрос днес не е дали Путин чува патриотичния хор, който настоява за ескалация. Въпросът е колко дълго ще може да го използва като инструмент на властта, без самият той да се окаже жертва на очакванията, които непрекъснато подхранва.

Медведев заплаши ЕС с нови удари след инцидента с дрон в Румъния

🇷🇺⚔️🇪🇺 Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев отправи остра заплаха към Европейския съюз след руската атака с дрон срещу жилищена блок в румънския град Галац, съобщи The Moscow Times.

Медведев определи страните членки на ЕС като преки участници във войната срещу Русия и изрично заплаши, че подобни инциденти на европейска земя ще продължат.

В публикация в руската държавна социална платформа „Макс“ бившият руски президент използва агресивна реторика, за да отхвърли европейското осъждане на нарушението на въздушното пространство, настоявайки държавите от ЕС да запазят мълчание по въпроса, пише The Moscow Times.

„Евроимпотентите пищят за някакъв дрон, ударил румънска жилищна сграда. Всички страни от ЕС трябва да си затворят устата по тази тема. Европейските държави са преки участници във войната с Русия“, написа Медведев. Той добави, че макар Европа да води прокси война, за Москва това няма никакво значение.

The Moscow Times уточнява, че Медведев освен това е обвинил западните лидери в пряка отговорност за трансграничните атаки на контролирана от Русия територия, визирайки конкретно инцидент в Старобилск.

Препратката на Медведев към Старобилск се отнася до удара от 22 май, извършен от Въоръжените сили на Украйна срещу щаб на Центъра за напреднали безпилотни технологии, известен като „Рубикон“, в окупираната Луганска област.

Докато руските медии твърдяха, че операцията е поразила гражданска инфраструктура, Генералният щаб на Украйна поясни, че прецизният удар е бил насочен строго срещу специализирания военен обект, който носи пряка отговорност за провеждането на атаки с дронове срещу украински цивилни и инфраструктура.

Той директно обиди високопоставени европейски служители, включително председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър. Предупреждавайки за бъдеща ескалация, Медведев изрично заяви, че европейските граждани ще бъдат изправени пред постоянна несигурност.

„Затова нека се приготвят: това ще продължи да се случва. В ход е война! А гражданите на страните от ЕС, като население на воюващи държави, няма да могат да спят спокойно“, заплаши Медведев, отбелязвайки, че това се отнася особено за районите в близост до заводи за производство на дронове, според The Moscow Times.

Той завърши изявлението си с предупреждение, заявявайки: „Така че си затваряйте устата. Това е само началото!“

Инцидентът, провокирал реакцията на Медведев, стана в нощта срещу 29 май, когато руски дрон „Геран-2“ – камикадзе дрон, копие на иранския „Шахед-136“ – удари многоетажна жилищна сграда в румънския град Галац. Министерство на отбраната на Румъния съобщи, че два изтребителя F-16 са били вдигнати по тревога за прехващане на дрона, докато жителите в близките окръзи са получили известия за въздушна опасност преди сблъсъка в 01:53 ч.

Експлозията рани двама цивилни и наложи евакуацията на 70 жители. След нарушаването на въздушното пространство говорителят на НАТО Алисън Харт и румънският министър на външните работи Оана Цою осъдиха атаката, а Букурещ официално поиска от съюзниците в НАТО да ускорят доставката на съвременни системи за борба с дронове за Румъния.

Подготовка за нова мобилизационна вълна от 300 000 души в Руската федерация

🇷🇺 Ръководството на Руската федерация поддържа оперативна готовност за стартиране на нова вълна от масова мобилизация, която предвижда привличането на до 300 000 резервисти в случай на решение за удължаване на военните действия в Украйна с период от една до две години.

По данни на Центъра за борба с дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, сценарият е разглеждан като основен инструмент за окомплектоване на силите при стратегия за изтощение. До момента няма обявено официално решение за масово призоваване, но създадената през октомври 2022 г. с указ на президента Владимир Путин юридическа рамка остава в сила и позволява незабавно активиране на процеса без нужда от нови законодателни актове.

Техническата подготовка за подобна стъпка включва оптимизация на военно-отчетните системи и интеграция на цифрови регистри за проследяване на подлежащите на военна служба. Паралелно с планираната вълна, в руските региони се прилагат и механизми на „скрита“ принудителна мобилизация за компенсиране на загуби на бойното поле. Регионалните органи на изпълнителната власт получиха директиви за съставяне на списъци с „доброволци“, като приоритетно в тях се включват лица с натрупани дългове за комунални услуги. Отделно Министерството на отбраната постави изискване към образователните институции за осигуряване на квота от поне 2% от студентите, които да подпишат договори за кадрова служба, а големите и средни предприятия са задължени от губернатори да селектират служители за изпращане в зоната на бойните действия.

Процесът на окомплектоване се сблъсква с остър недостиг на работна ръка в гражданския сектор на руската икономика. Експерти твърдят, че изтеглянето на още 300 000 души от пазара на труда ще доведе до критичен дефицит на кадри в индустрията и услугите, което е и основният спиращ фактор пред незабавното обявяване на кампанията. Публичните изявления на висши държавни служители, сред които Дмитрий Медведев, отричат нуждата от нова мобилизация, акцентирайки върху темповете на доброволно наемане. Тази реторика обаче контрастира с реалните стъпки за разширяване на наборната база и затягане на контрола над миграционния поток и чуждите граждани на територията на Русия, които също са разглеждани като ресурс за попълване на армейските резерви.

Евентуалното разгръщане на пълномащабна мобилизация през 2026 г. би променило тактическата дълбочина на руските настъпателни операции, позволявайки формиране на нови корпуси за ротация на изтощените сили. Въпреки това, логистичните проблеми по осигуряване на модерна бойна техника за такъв мащаб от жива сила остават нерешени, което би наложило разконсервиране на по-стари образци на въоръжение. Последиците от такова решение ще се изразят в по-нататъшна милитаризация на руската икономика и потенциално избухване на социално напрежение в слабо развитите региони, които традиционно поемат основната тежест на квотите за мобилизация.

Москва публикува списък на европейски производители за дронове, Медведев ги нарече „потенциални цели"

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация публикува списък на фирми в няколко държави, за които твърди, че са свързани с производството на дронове за Украйна.

Първата му част, озаглавена „Филиали на украински предприятия в Европа“, включва 11 фирми с компании в Лондон, Мюнхен, Рига, Вилнюс, Прага и други градове на територията на Обединеното кралство, Германия, Дания, Нидерландия, Полша, Литва, Латвия и Чехия.

Втората част, назована „Чуждестранни предприятия, произвеждащи компоненти“, съдържа общо 10 компании в Чехия, Израел, Турция, Италия, Испания и Германия, с конкретни адреси във Венеция, Мадрид и Хайфа.

От ведомството заявиха, че публикацията има за цел да осведоми европейската общественост за адресите на предприятия, свързани с производството на дронове за Украйна, и предупредиха, че подобно сътрудничество „влачи тези държави по-бързо към война с Русия“ и може да има „непредвидими последствия“.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев коментира списъка в директна заплаха: „Изявлението на Министерство на отбраната трябва да се приема буквално: списъкът с европейските обекти за производство на дронове и друго оборудване, е регистър на потенциални легитимни цели за руските въоръжени сили.“ В отделна публикация той добави: „Кога ударите ще станат реалност, зависи от това какво ще последва. Спете спокойно, европейски партньори!“

Чешкият външен министър Петр Мацинка реагира, като привика руския посланик с искане за обяснение на заявленията, съобщи RFE/RL. Бившият американски пратеник за Украйна също определи публикацията като „сплашване“, според Kyiv Post.

Списъкът на руското министерство беше оповестен ден след срещата на украинския президент Володимир Зеленски с германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин на 14 април, при която двете държави договориха пакет за украинската отбрана на стойност 4 милиарда евро. По данни на Euronews пакетът включва стотици зенитни ракети за Patriot, 36 пускови установки IRIS-T, 300 милиона евро инвестиции в далекобойни ударни способности и съвместно производство на 5 000 атакуващи дрона с изкуствен интелект и среден обсег на действие в рамките на инициативата „Build with Ukraine“. Срещата беше първата двустранна консултация между двете правителства от 2004 г. насам, на която бяха постигнати най-малко 10 споразумения.

На същия ден Обединеното кралство обяви най-големия си пакет дронове за Украйна – най-малко 120 000 единици, които включват далекобойни ударни, разузнавателни, логистични и морски безпилотни апарати, финансирани в рамките на годишния британски ангажимент от 3 милиарда паунда военна помощ, съобщиха от Даунинг стрийт 10. Доставките вече започнаха, а по-голямата част от средствата са насочени към местни производители, включително Tekever, Windracers и Malloy Aeronautics.

Москва последователно квалифицира доставките на западно оръжие като фактор, който удължава конфликта. Публикуването на конкретни адреси на европейски предприятия и определянето им като „легитимни цели“ е качествено нова стъпка в руската реторика – от общи предупреждения и заплахи към такива срещу конкретни адреси на граждански обекти на територията на държави от НАТО и ЕС.

Медведев заплаши Обединеното кралство заради замразените руски активи.

🇷🇺💰🇬🇧 Дмитрий Медведев, бивш президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, заплаши Обединеното кралство заради решението му да прехвърли на Киев печалбите от използването на замразени руски активи, блокирани като отговор на агресията срещу Украйна.

В публикация в своя канал в Telegram Медведев заяви, че Москва може да „върне заграбеното в натура – тоест с украинска земя и друго недвижимо и движимо имущество, намиращо се върху нея“. Освен това той спомена и за „изземване на ценностите на Британската корона“ като ответна мярка.

По време на визитата си в Киев вчера британският министър на отбраната Джон Хийли съобщи, че ще бъде предоставен пакет военна помощ, финансиран с печалбите от замразените руски активи. По данни на правителството в Лондон средствата на стойност над 1 милиард паунда са били използвани за закупуване на оръжия, стотици хиляди артилерийски снаряди, стотици зенитни ракети, резервни части, както и за нови договори за поддръжка и ремонт на техника и военен транспорт.

В Европа и страните от Г-7 има блокирани руски активи за около 210–220 милиарда евро, основната част от които са държавни резерви, държани предимно в белгийската платформа Euroclear.

Франция е замразила 19 милиарда евро, а Германия – около 210 милиона евро суверенни средства. Освен това под санкции попадат и частни активи на руски олигарси и компании в размер на близо 24 милиарда евро.

Приходите от управлението на тези активи от ЕС се прехвърлят частично на Украйна. През първата половина на 2025 г. Киев е получил над 10 милиарда евро от тези постъпления.

На 30 август върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас заяви, че Русия няма да си върне замразените активи, докато не изплати репарации на Украйна.

Тръмп: 20 000 руски военнослужещи са загинали само през юли.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че близо 20 000 руски военнослужещи са загинали само през юли, описвайки руската инвазия срещу Украйна като „ненужна“ и подновявайки своето искане за мирно споразумение до 8 август.

„Току-що бях информиран, че близо 20 000 руски войници са загинали този месец в нелепата война с Украйна. Русия е загубила 112 500 войници от началото на годината. Това е много ненужна СМЪРТ!“, написа Тръмп в Truth Social.

На този етап не са достъпни точни и независимо проведени данни за общите загуби на всяка страна на бойното поле.

Според ежедневните данни, публикувани от Генералния щаб на ВСУ, Русия е загубила общо 33 220 войници през юли, което прави общо 1 054 200 за целия период на пълномащабната война. Данните на украинското командване не правят разлика между убити и ранени.

Тръмп добави, че Украйна е претърпяла около 8000 загуби от януари, без да включва изчезналите лица. Киев не публикува редовно данни за собствените си загуби, позовавайки се на оперативната сигурност.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви през февруари, че над 46 000 украински войници са загинали на бойното поле от февруари 2022 г.

„Украйна е загубила и цивилни, но в по-малък брой, тъй като руските ракети се разбиват в Киев и други украински градове. Това е война, която никога не трябваше да се случва“, написа той.

Изявлението на Тръмп идва на фона на подновен дипломатически натиск за прекратяване на огъня и пълномащабната руска инвазия срещу Украйна. Висшият американски дипломат Джон Кели заяви пред Съвета за сигурност на ООН на 31 юли, че Тръмп иска до 8 август двете страни да постигнат споразумение за прекратяване на огъня и „траен мир“.

„Президентът Тръмп заяви ясно, че това трябва да стане до 8 август. Съединените щати са готови да приложат допълнителни мерки за осигуряване на мир“, отбеляза Кели.

По-рано американският президент заплаши, че ще въведе големи мита спрямо Русия, освен ако не се съгласи да сложи край на кръвопролитията. Предложените мерки включват вторични санкции към страни, които продължават да внасят руски петрол, газ и други стоки – ход, който може да засегне пряко страни като Китай, Индия и други.

Първоначално на 14 юли Тръмп постави 50-дневен ултиматум, но оттогава той посочи, че вече не е склонен да чака. „Няма причина да се чака“, каза той две седмици по-късно на 28 юли.

Бившият президент на Руската федерация и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев заяви, че заплахите могат да доведат до по-широк конфликт. „Всеки ултиматум е заплаха и стъпка към война. Не между Русия и Украйна, а със собствената му страна.“

Думите на Тръмп бяха предшествани от смъртоносна ракетна атака, извършена от руската армия срещу украинската столица Киев, която според местните власти е отнела живота на най-малко 31 души и е ранила над 150 друг.

Тръмп нареди разполагането на две ядрени подводници в отговор на руски коментари

🇺🇸🌊🇷🇺 Американският президент Доналд Тръмп съобщи, че е наредил разполагането на две ядрени подводници в отговор на „силно провокативните“ коментари от Дмитрий Медведев, бившия президент и понастоящем заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация.

„Въз основа на силно провокативните изявления на бившия руски президент Дмитрий Медведев, разпоредих две ядрени подводници да бъдат позиционирани в подходящите региони, за всеки случай, ако тези глупави и подстрекателски изявления са нещо повече от просто думи“, обясни Тръмп в публикация на Truth Social.

„Думите са много важни и често могат да доведат до непредвидени последици, надявам се това да не е един от тези случаи“, допълни той.

Тръмп не уточни дали става въпрос за подводници с ядрено задвижване или такива, въоръжени с ядрени оръжия, и не даде повече подробности за техните местоположения, които обикновено са пазени в тайна от американските военни.

Съединените щати и Руската федерация притежават по-голямата част от ядреното оръжие в света. Американският флот поддържа подводници с ядрени оръжия на патрул в рамките на т.нар. ядрена триада – ядрени ракети, изстрелвани от сушата, морето и въздуха.

Тръмп не поясни какво точно в изявлението на Медведев го е накарало да прибегне към това крайно необичайно показно дрънкане на ядрени оръжия.

В понеделник Медведев разкритикува остро заплахите за нови санкции, отправени от Тръмп към Москва в отговор на продължаващите ѝ откази да се ангажира в преговори за мир.

Обвинявайки Тръмп, че „играе играта на ултиматуми“, Медведев написа в X, че президентът на САЩ „трябва да помни“, че Русия е значителна сила.

„Всеки нов ултиматум е заплаха и стъпка към война. Не между Русия и Украйна, а със собствената му страна“, завърши Медведев, който в момента е заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация и е сред най-гласовитите поддръжници на войната в Украйна и антагонистичните отношения със западния свят като цяло.

Той беше президент за един мандат между 2008 и 2012 г. и фактически действаше като заместник на Путин, който успя да заобиколи конституционните ограничения за мандати и на практика да остане лидер доживот.

Медведев: Европа е ревнива и ядосана от телефонния разговор между Путин и Тръмп.

🇷🇺 Европа е ревнива и ядосана от телефонния разговор между руския президент Владимир Путин и неговия американски колега Доналд Тръмп, защото той показва, че нейната позиция на глобалната сцена е отслабена, каза в четвъртък Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация.

„Президентите на Русия и САЩ най-накрая разговаряха. Това е много важно само по себе си“, заяви Медведев в изявление на своя канал в платформата Telegram. „Предишната администрация на САЩ прекъсна всички контакти на високо ниво в опит да накаже и унижи Русия, в резултат на което светът балансираше на ръба на Апокалипсиса.“

След разговор с руския си колега Владимир Путин, американският президент Доналд Тръмп каза, че са се съгласили да започнат преговори за прекратяване на войната в Украйна „незабавно”.

След като Русия започна своята „специална военна операция“ в Украйна на 24 февруари 2022 г. не е имало телефонни разговори между Путин и бившия президент на САЩ Джо Байдън, който заедно с Европа оказа икономическа, хуманитарна и военна подкрепа на Киев.

Телефонното обаждане идва в момент, когато министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет каза, че връщането на Украйна към нейните граници отпреди 2014 г. нереалистично и че САЩ не виждат членството на Киев в НАТО като част от договореното уреждане за прекратяване на конфликта.

Медведев обвини Вашингтон, че действа като доминираща сила в света, налага санкции и участва в това, което описа като „хибридна война“ срещу Руската федерация. Той заяви още, че предишните геополитически кризи не са довели до изолацията, която е била наложена на Русия през последните години, подчертавайки ключовото значение на диалога.

„Вярно е, че щяхме да водим крещящи мачове с Америка и понякога практикувахме битка, но никой не наложи персонални санкции на Хрушчов по време на Кубинската ракетна криза или на Брежнев по време на конфликта в Афганистан или прекъсна контактите между държавните глави“, каза той. „Напротив, лидерите поддържаха линиите за комуникация отворени, което помогна за разрешаване на кризи.“

Той предупреди за опасностите от продължаваща конфронтация и призова за дипломация вместо за политическа изолация.

„В нашия малък, противоречив, но силно взаимозависим свят не може да има главна държава или планетарен владетел“, подчерта той. „Това е урок, който трябва да бъде научен от арогантните американски елити и така наречената дълбока държава.“

Медведев предупреди, че ако Вашингтон не признае това, напрежението само ще ескалира. „Ако не го направят, ще се върнем там, където бяхме. Часовникът на Страшния съд ще продължи да тиктака към полунощ и тогава със сигурност ще видим блед кон, а името на конника ще бъде Смърт.“

По-късно Тръмп каза пред репортери в Овалния кабинет, че той и Путин може да се срещнат в Саудитска Арабия.

Русия е обучила резерв от 300 000 войници за войната в Украйна.

Руски военнослужещи се разхождат на изложба, показваща бронирани машини и друго военно оборудване, пленено в хода на войната в Украйна, в музея на открито в Парка на победата на Поклонная гора в Москва, Русия, 31 май 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Shamil Zhumatov

🇷🇺 Русия е подложила на интензивно обучение над 300 000 военнослужещи на договор като резерв за подразделенията, които в момента участват в бойни операции в Украйна. Това заяви официален представител на Кремъл в статия за пропагандното издание Красная звезда на 2 декември.

„Седем инструкторски роти и осем учебни роти за специалисти... са обучили над 300 000 военни“, посочи генерал-полковник Иван Бувалцев, началник на Главното управление за бойна подготовка на въоръжените сили на Руската федерация.

Твърдението идва в момент, когато руското настъпление в Донбас ускорява темповете си въпреки твърденията за рекордни загуби в жива сила и техника.

Бувалцев не уточни кога се предполага, че са били обучени споменатите 300 000 резервисти, но от контекста на статията може да стигнем до извода, че става дума за 2024 г.

Бившият министър на отбраната Сейгей Шойгу създаде общо девет резервни батальона за обучение и подготовка на военнослужещи на договор, които да компенсират руските загуби на бойното поле в Украйна в края на 2023 г.

По неговите думи, само за миналата година в руската армия са се записали 335 000 доброволци. За тази година този брой е около 200 000, според Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация.

Русия понесе рекордни загуби във военно оборудване и личен състав в Украйна през ноември. Нещо повече, от началото на есента мащабът на тези загуби непрекъснато расте, а руското настъпление в Донбас продължава да белеи успехи, като следващите му ключови цели са индустриалните градове Покровск и Курахово.

Само през изминалия месец 45 720 руски военнослужещи са били убити, ранени или са попаднали в плен, в резултат на което не могат да продължат участието си в по-нататъшните операции, твърдят властите в Киев. Този брой е еквивалентен на повече от три мотострелкови дивизии от състава на руските въоръжени сили.

Освен това през ноември беше счупен рекордът за най-мащабни загуби в личен състав в рамките на денонощие: 2030, което е най-високата цифра от самото начало на пълномащабната инвазия, според ежедневните сводки на украинската армия.

Близо 8 десетилетия по-късно: Медведев заплаши с руски танкове в Берлин

Руска бронирана техника се придвижва по шосеен път в покрайнините на град Мариупол, Донецка област на Украйна, 18 април 2022 г.
📸 Снимка: AP Photo/Alexei Alexandrov

🇷🇺⚔️🇩🇪 Руски танкове могат да стигнат до площада пред сградата на Райхстага в Берлин. Това заяви Дмитрий Медведев, бивш президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия.

Заплахата беше отправена по повод появата на немска бронирана техника в състава на украинските въоръжени сили, участващи в настъплението срещу Курска област на Русия.

Агенция ТАСС отбелязва, че думите на Медведев са в отговор на публикация в германския таблоид Bild, отбелязваща повторната поява на германски танкове на руска земя - 80 години по-късно.

Медведев окачестви публикацията, в която „се съобщава с гордост за завръщането на германските танкове на руска земя“, като проява на реваншизъм.

„В отговор ще направим всичко необходимо, за да доведем новите руски танкове до Площада на републиката в Берлин“, гласи написаното от Медведев на профила му в платформата X.

Вестник Bild съобщава, че в украинското нахлуване в Курска област се използват бронирани машини Marder. Засега германските власти нито са потвърдили, нито са отхвърлили официално тази информация, а председателят на комисията по отбрана на Бундестага Маркус Фабер каза, че не вижда проблем в използването на германски оръжия в нападенията на руска територия, включително и на танкове Leopard.

Масираната атака от страна на украинската армия в Курска област започна на 6 август. На територията на областта няколко пъти беше обявяван сигнал за въздушна тревога.

В резултат на обстрелите и нападенията са били убити най-малко петима и ранени над 60 души, сред които девет деца, съобщи ТАСС.

Медведев казва, че Москва трябва да търси „изчезването“ на Украйна и НАТО

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев участва в церемония по полагане на венци по случай Деня на защитника на Отечеството на гроба на Незнайния воин до Кремълската стена в Москва, Русия, 23 февруари 2024 г.
📸 Снимка: Sputnik/Yekaterina Shtukina/Pool via REUTERS

🇷🇺🥃 Бившият руски президент Дмитрий Медведев осъди обещанието на НАТО за евентуално членство на Украйна, заявявайки, че Русия трябва да работи в посока „изчезването“ както на Украйна, така и на военния алианс.

В публикация в социалните медии в четвъртък Медведев цитира декларацията на НАТО от срещата на върха във Вашингтон тази седмица: „Ще продължим да подкрепяме Украйна по необратимия ѝ път към пълна евроатлантическа интеграция, включително членство в НАТО“.

След което той продължи на руски: „Изводът е очевиден. Трябва да направим всичко така, че „необратимият път“ на Украйна към НАТО да завърши или с изчезването на Украйна, или с изчезването на НАТО. Или още по-добре – с изчезването и на двете“.

Медведев, който по време на президентството си 2008-2012 г. беше смятан за част от новото поколение либерали и модернизатори, преоткри себе си като ястреб от началото на войната в Украйна, наричана от политическия елит в Кремъл „специална военна операция“.

По-специално, той многократно е предупреждавал САЩ и съюзниците им в НАТО, че доставките на оръжие за Киев може да доведат до „ядрен апокалипсис“.

Всяко решение за използването на руско ядрено оръжие принадлежи на президента Владимир Путин, министърът на отбраната и началника на Генералния щаб на въоръжените сили. Но дипломати смятат, че възгледите на Медведев, който е заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, дават индикация за ястребовия мироглед по високите етажи в Кремъл, според което войната в Украйна е екзистенциално за Русия противопоставяне със Запада.

Медведев заяви, че Зеленски е „легитимна военна цел“

Дмитрий Медведев, бивш президент на Русия, който сега е заместник-председател на Съвета за сигурност на страната, изнася реч във Волгоград на 12 март 2024 г. Лозунгът гласи: „Заедно! За Русия! За президента!“
📸 Снимка: Yekaterina Shtukina/POOL/AFP via Getty Images

🇷🇺⚔️🇺🇦 Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, каза пред държавната медия ТАСС на 20 май, че президентът Володимир Зеленски е „легитимна военна цел“.

Медведев, който преди това беше президент на Русия от 2008 до 2012 г., редовно използва войнствен език в опит да сплаши Запада и Украйна.

През февруари Медведев заплаши, че Русия ще използва ядрени оръжия срещу САЩ, Обединеното кралство, Германия и Украйна, ако Москва загуби контрол над цялата територия на Украйна, която в момента окупира.

„(Зеленски) вече оглавява политически режим, враждебен на Русия, който води война срещу нас“, каза Медведев.

„А лидерите на държави, които водят война, винаги се смятат за легитимна военна цел.

Преди това Медведев се представяше като либерал, но се превърна в един от най-агресивните военни ястреби на Русия от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Той все по-често играеше ролята, изпълнявана преди това от покойния политик Владимир Жириновски, известен със своите пищна и агресивна реторика.

Съобщава се, че Зеленски е избегнал няколко опита за убийство в началото на пълномащабната инвазия.

По-рано този месец Службата за сигурност на Украйна (SBU) съобщи, че е разкрила мрежа от агенти на Федералната служба за сигурност (FSB) на Русия, които са планирали да убият Зеленски и други високопоставени служители в Украйна.

Дмитрий Медведев: Най-добрите гаранции за Русия са „Искандер“, „Циркон“ и „Кинжал“.

Ракетни установки "Искандер" по време на парад на Червения площад в Москва.
📸 Снимка: Alexander Zemlianichenko/AP

🇷🇺⚔️🇺🇦 Русия не може да разчита на надеждността на евентуално споразумение с Украйна или на западните гаранции, затова смята "Искандер“, "Циркон“, "Кинжал“ и други оръжия за най-добрата гаранция, заяви заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев пред ТАСС.

„Дори и да бъде постигнато някакво компромисно споразумение, ние няма да имаме пълно доверие в неговото прилагане, много пъти съм говорил за това, всеки новоизпечен фюрер на украинския Райх е способен да го наруши по конюнктурни причини във всеки един момент“, очерта ситуацията той.

Медведев отбеляза, че в този случай никакви западни гаранции няма да помогнат:

„Да, няма да ни ги дадат. Затова най-добрите гаранции за бъдещето са Сармати, Искандери, Кинжали и други високоефективни руски оръжия и, разбира се, боеспособни руски сили“, заключи той.

Руският президент Владимир Путин по-рано подчерта, че Русия никога не е отказвала преговори, за разлика от украинската страна. Но тъй като Москва е била измамена многократно, сега трябва да прецени „с кого и как да работи“ и доколко на кого може да се вярва.

Путин посочи, че споразуменията трябва да се основават на проектите на Истанбулските споразумения от 2022 г., но да отчитат днешните реалности.

Кремъл също многократно е отбелязвал, че Руската федерация ще преговаря при свои собствени условия и няма да приеме опити да й бъдат наложени правила.

Медведев: Румънците не са нация, няма да им върнем златото

📸 Снимка: БГНЕС

Румъния няма да получи нищо от Русия. Това написа заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев в руската социална мрежа "ВКонтакте".

Коментарът на бившия руски президент идва ден, след като Европейският парламент прие резолюция, с която призова Москва да върне изцяло държавното съкровище на Румъния, което е присвоила незаконно по време на Първата световна война, съобщават румънските медии.

Дори не знам как да отговоря на такава дързост. Нямам какво да кажа на руски, мога само да ги пратя... Румънците, както знаете, не са нация, а начин на живот.

Написа Дмитрий Медведев, цитиран от ТАСС.

В публикацията си в социалната мрежа той отбелязва още, че Европейският съюз е откраднал 300 милиарда долара руски активи и сега изисква връщането на "злататцето" на Румъния.

Дмитрий Медведев нарича европейските лидери “идиоти, слаби и нищожества”.

Той повтаря руската версия за съкровището и казва, че всъщност Румъния няма какво да получи, тъй като Москва никога не е искала репарации за действията на Букурещ в Русия по време на Втората световна война, съобщи БТА.

Медведев: Украйна е Русия, историческите части трябва да се завърнат у дома

Медведев говори пред карта, на която Украйна остава в границите на Киевска област
📸 Снимка: X (бивш Twitter)

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия и съюзник на президента Владимир Путин, Дмитрий Медведев, описа в понеделник Украйна като част от Русия и каза, че тези исторически части от Русия трябва да „се върнат у дома“.

Медведев, който беше президент на Русия от 2008-2012 г., похвали Руската империя и Съветския съюз и каза, че Москва ще продължи своята „специална военна операция“, докато украинското ръководство капитулира.

Един от бившите лидери на Украйна каза в някакъв момент, че Украйна не е Русия. Тази концепция трябва да изчезне завинаги. Украйна определено е Русия. Историческите части на страната трябва да се върнат у дома.

Каза Медведев на младежки форум в черноморския курорт Сочи, за което получи овации от публиката.

Нямаше незабавна реакция от Киев. Украински официални лица многократно са обвинявали Медведев и други висши руски служители във воденето на незаконна завоевателна война и са казвали, че Украйна и нейният народ са различни от Русия и руснаците.

Медведев говореше пред гигантска карта на Украйна, където е изобразена много по-малка от международно признатата й територия и без излаз на море.

Картата изобразява сценарий, при който Русия напълно контролира нейната източна и южна част, заедно с черноморското ѝ крайбрежие.

Русия има инициативата на бойното поле и контролира малко под една пета от украинската територия, която твърди, че е найна, но сценарият е различен от ситуацията на място.

Мирните преговори са изключени

Медведев, който някога Западът виждаше като либерален реформатор, каза, че „геостратегическото пространство“ на Русия е неделимо от Украйна и че всеки опит да се промени това със сила е обречен на провал.

Всички наши противници трябва да разберат веднъж завинаги един прост факт: че териториите от двата бряга на река Днепър (която разполовява Украйна) са неразделна част от стратегическите и исторически граници на Русия.

Медведев изключи възможността за мирни преговори със сегашното украинско ръководство. Той каза, че всяко бъдещо украинско правителство, което иска преговори, ще трябва да признае „новата реалност“.

Коментирайки отношенията Изток-Запад, Медведев каза, че връзките между Москва и Вашингтон сега са по-лоши, отколкото по време на кубинската ракетна криза от 1962 г., когато двете страни се оказаха на ръба на ядрен конфликт:

Ще споделя горчив факт. Сегашната ситуация е много по-лоша от тази през 1962 г. Това е пълноценна война срещу Русия с американско оръжие и с участието на американски специални сили и американски съветници.

Източник:  Euractiv Bulgaria

Медвeдев се закани на Одеса и Киев

Някога считан за реформатор, от началото на войната Медведев е изявен "ястреб"
📸 Снимка: Twitter

Руските войски ще навлязат много по-навътре в Украйна, като превземат южния град Одеса и може дори един ден да настъпят към столицата Киев, каза бившия руски президент Дмитрий Медведев, цитиран от Ройтерс.

Къде трябва да спрем? Не знам. Ще трябва да работим много здраво и много сериозно,

каза Медведев, сега заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, в интервю за руски медии.

Ще бъде ли Киев? Да, вероятно трябва да бъде Киев. Ако не сега, то след известно време, може би в друга фаза от развитието на този конфликт.

Медведев, някога смятан за реформатор, се представи в нова светлина от началото на войната като изявен "ястреб". Той направи поредица от войнствени изявления, атакувайки Запада и предупреждавайки за риска от ядрен апокалипсис.

Руските войски бяха отблъснати от Киев през първите седмици на широкомащабната война, която Путин започна през февруари 2022 г. Те не представляват текуща заплаха за украинската столица, въпреки че тя често е подлагана на ракетни и дронови атаки.

Но коментарите на Медведев изглежда отразяват нарастващото доверие в Москва относно хода на конфликта. В навечерието на своята втора годишнина украинските сили са числено превъзхождани от руските, а голям нов пакет от помощ за Киев беше задържан в Конгреса на САЩ.

Медведев каза, че Русия също иска да превземе черноморското пристанище Одеса.

Одеса, върни се у дома. Чакаме Одеса в Руската федерация заради историята на този град, какви хора живеят там, на какъв език говорят. Това е нашият руски, руски град.

📸 Кадри: Telegram канал на Дмитрий Медведев
Превод и субтитри: Nexta.tv

Руските сили очакваха бърза победа през 2022 г., но украинските сили ги отблъснаха по-късно същата година в контранастъпление, което показа сериозни проблеми в руската армия.

В момента Русия контролира малко под една пета от територията, международно призната за Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски казва, че няма да се успокои, докато не бъде изхвърлен и последният руски войник.

Русия твърди, че територията, контролирана от нейните сили, е част от Русия и че никога няма да бъде предадена. Западът е предоставил помощ на стойност около 250 милиарда евро на Украйна в опит да победи руските сили.

Предложението на Путин за прекратяване на огъня в Украйна за замразяване на войната е било отхвърлено от Съединените щати след контакти между посредници, съобщи Ройтерс ексклузивно по-рано този месец.

Източник: News.bg