🇷🇺☢️🇱🇹 Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, отправи нова заплаха, според която Литва „ще изчезне от картата на света“, ако вземе решението да допусне ядрено оръжие на своя територия. Изказването беше направено по време на работна визита на 11 септември в Северозападния федерален окръг; същия ден Медведев го публикува и в канала си в MAX, руския държавен месинджър. Съобщи го РИА „Новости“.
Медведев обвърза заплахата с предсказание, че съюзниците на Литва в НАТО няма да реагират. За член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана, той предположи: „Ако бъде приложен, това е глобална катастрофа, планетарна. Те не са глупаци. Но Литва ще изчезне от картата на света.“ След което продължи: „За тях никой няма да се застъпи. Дори там да остане изпепелена земя, никакви други държави няма да воюват за тях.“
Същия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков произнесе по Първи канал по-тясната и по-обвързваща формулировка. Ако в Литва бъде разположено ядрено оръжие, насочено срещу Русия, „територията на тази страна също ще бъде под прицела на нашето ядрено оръжие“, каза той и определи такава стъпка на Вилнюс като сериозна ескалация. За разлика от фигурата на Медведев, това е позиция, която описва конкретно действие и обвързва държавата с него.
Вечерта на 11 септември дойде и трета версия. Президентът Владимир Путин заяви, че Русия „не заплашва европейските страни“ и че няма налице основания за военен конфликт срещу Европа – уверение, стеснено от самия него едва няколко изречения по-късно с изричното предупреждение, че евентуално разполагане на европейски военни сили в Украйна би било равносилно на „война с Русия“.
Конкретният пвоод за тези изказвания е конституционен, а не военен. На 9 септември 2026 г. Комитетът по право и правораздаване на Сейма подкрепи със 7 гласа „за“ и 2 „против“ изваждането на ядрената забрана от Конституцията на Република Литва. Срещу предложението гласуваха Игнас Вегеле от смесената група депутати и Раймондас Шукис от „Зора над Нямунас“; Шукис настоя консултативен референдум и изрични правила за това кой ще взема решението за разполагане.
Член 137 от Конституцията на Литва гласи, че на територията на страната не може да има оръжия за масово унищожение и военни бази на чужди държави. Изменението засяга само първата половина от изречението: ограничението за чужди военни бази остава непокътнато. Разликата има практическо значение: запазената забрана за бази стеснява онова, което Вилнюс изобщо може да предложи на съюзниците си.
Аргументът на председателя на литовския парламент Юозас Олекас се отнася до контекста, в който текстът се е родил. Конституцията е приета на референдум, проведен на 25 октомври 1992 г. Тогава Литва все още е домакин на руски войски, последните от които напуснаха страната на 31 август 1993 г. Забраната, изтъква Олекас, не отговаря на текущата геополитическа реалност, а възпирането и особено ядреното такова днес е условие за мира.
Вторият довод на Олекас се отнася до отношенията в рамките на НАТО. Докато забраната е активна, Литва си затваря сама врата, която останалите съюзници държат отворена, и това я поставя в особено положение в рамките на Алианса. Противниците на идеята обаче спорят не дотолкова за самата полза от възпирането, а по-скоро за начина, по който клаузата следва да бъде премахната. Конституцията е приета от гражданите на референдум, а поправката минава единствено през парламента, и точно оттам идва искането на Шукис – провеждане на консултативно допитване, преди текстът да бъде подложен на промени. Спорът касае преди всичко кой има право да свали ограничение, наложено от директен вот.
Процедурата тръгна рано през лятото. На 7 юли Сеймът одобри на първо четене изваждането на клаузата с 89 гласа „за“, 11 „против“ и 6 „въздържали се“. Инициативата беше внесена от 50 депутати от почти всички групи в парламента, а сред подписалите нямаше нито един от „Зора над Нямунас“. Есенната сесия започна на 10 септември, а Сеймът планира същинското гласуване за зимата.
Тук стои и цифрата, която решава изхода. За промяна на Конституцията са нужни най-малко 94 гласа от 141, при това два пъти, с 3 месеца между двете гласувания. Мнозинството от юли от 89 е под този праг, макар че тогава той не се е прилагал. Олекас вече допусна, че есенната сесия ще се наложи да бъде удължена до 13 януари 2027 г. за сместване на разписание.
Предметът на подобно решение е по-тесен от мащабите на потенциална заплаха. Нито НАТО, нито САЩ са обявявали конкретно намерение за разполагането на ядрено оръжие в Литва, а срокове за такова решение никога не са поставяни в официални разговори. Вносителите на поправката подчертават, че премахването на клаузата няма да доведе автоматично до разполагане на каквото и да е ядрено оръжие, а единствено ще свали забраната, която към настоящия момент прави съгласието на Вилнюс чисто юридически невъзможно. Медведев и Песков реагират тъкмо на отпадането на едно правно препятствие, не на пристигнало оръжие.
Ядреният разговор във Вилнюс не започва с приемането на изменение в текста на Конституцията. На 2 юни министърът на отбраната Робертас Каунас потвърди, че страната е активен участник в дискусии, посветени на евентуално бъдещо укрепване на американския ядрен арсенал и разширяването му към още европейски държави-членки на НАТО. Поводът беше публикация на Financial Times, според която Вашингтон обмисля да надхвърли настоящите шест страни, които приемат такива способности, включително чрез разгръщане на допълнителни самолети с двойно предназначение. „Дискусии наистина се водят“, призна Каунас в брифинг за пресата в кулоарите на Сейма и добави, че Литва определено не стои настрана, но отказа подробности с позоваване на класифицирания характер на разговора. По-късно министърът очерта много ясно границата: в мирно време разполагането на оръжия за масово унищожение не подлежи на дискусия, а такива варианти биха били уместни едва при криза или война.
Пред Литва стоят два различни източника на този вид способности и предложеното изменение обслужва и двата. Единият е този на САЩ, описан от Financial Times. Другият се отвори през март 2026 г. с обявлението, направено от френския президент Еманюел Макрон, в което той формулира т.нар. доктрина на изнесеното възпиране: Франция ще увеличи броя на своите ядрени бойни глави, спира да обявява размера на арсенала си от ядрено оръжие и ще допуска базиране на свое ядрено оръжие зад граница. Германия, Белгия и Полша заявиха готовност да участват и да поемат част от разходите. Общият двигател е един и той е американски по произход – сериозните опасения за това докъде се простират ангажиментите на САЩ с Доналд Тръмп за президент начело на Белия дом е именно причината европейските столици да търсят алтернативна опора.
Регионалната картина преди възникване на спора обяснява защо литовските политици възприемат заплаха като тази за вече изпълнена. Русия започна да прехвърля тактическо ядрено оръжие в Беларус през 2023 г. По-късно на 30 декември 2025 г. руското министерство на отбраната публикува видео, на което се виждат мобилни пускови установки за балистичните ракети със среден обсег „Орешник“ в непотвърдена гориста местност на територията на Беларус. Джефри Луис и група изследователи от колежа Мидълбъри, Върмонт, установиха точните координати на площадката при бивше летище Кричев-6 в Могильовска област, на около 5 км от границата с Руската федерация, и оцениха по сателитни снимки, че тя побира дивизион от две-три пускови установки, т.е. е почти сигурно, че съществуват и други площадки. Литва граничи както с Беларус, така и с Калининградска област.
Литовската реакция на поредните руски заплахи дойде на 12 септември, придвижвайки се по единна линия. Лауринас Кашчюнас от Съюз на Отечеството, заместник-председател на Комитет по национална сигурност и отбрана на Република Литва, описа изявлението на Песков като своеобразен инструмент за политически и психологически натиск. „Цялото НАТО е мишена на Руската федерация“, категоричен е той, а конкретният текст от конституцията няма как сам по себе си да промени този статут. Кашчюнас настоя Литва да получи достъп до цялата система за възпиране на НАТО, включително ядрения чадър, с обяснението, че руснаците не нападат силните. Дайнюс Гайжаускас от управляващата коалиция изтъкна, че Литва е държава от ядрен алианс още с присъединяването си към НАТО, но без собствено оръжие, и предупреди, че без съответната инфраструктура страната рискува да остане най-слабото звено на пакта. От своя страна Ремигиюс Мотузас от Социалдемократическата партия сравни натиска с предупреждения, които в миналото бяха отправени по адрес на Финландия и Швеция, и препоръча Вилнюс просто да ги подмине.
Разпределението на трите руски изявления в рамките на едно денонощие в никакъв случай не е случайно и всяко от тях е предназначено да покрива различна аудитория. Песков заема позицията, която е технически защитима и обвързва държавата: насочено оръжие получава ответно насочване, което е стандартна логика на ядреното планиране и не съдържа обещание за нападение. Медведев произнася максималната формула, която не обвързва никого – Съветът за сигурност не командва войски, а каналът в MAX не е дипломатическа нота. Путин отрича съществуването на заплахата като такава, с което връща разговора към наложения език на комуникация от страна на Москва с на практика всички западноевропейски столици.
Носеща теза в изказването на Медведев не е заплахата от унищожение, а хипотетичния отказ от прилагане на член 5 за правото на колективна самоотбрана. Тя не е насочена към Вилнюс, където я отхвърлят еднакво както управляващи, така и опозиция, а към обществата, чиито правителства ще решават дали да гарантират отбраната на Прибалтика. Конкретният избор на изразни средства, описващи изпепелената земя, за която е невъзможно да се воюва, е насочена именно натам.
Срещу този прочит стои по-простото обяснение, че от няколко години насам Медведев е възприел този тон в изказванията на практика по всеки един повод. На 13 август 2026 г. със слизането на Путин на о-в Итуруп, част от южната група на Курилските острови, той обеща „чудовищни последици“ на всеки, който не приема архипелага за суверенна руска територия. Регистърът му на практика не е променян от години и затова сам по себе си не казва нищо съществено. Постоянството на Медведев обаче не обяснява защо говорителят на Кремъл и президентът се произнасят по същата тема в същото денонощие, всеки в собствения си регистър.
